Лувърът пусна тайна книга за Спасителя на света
„ Спасителят на света ” - картината, постигнала най-висока цена на търг в историята (450 милиона долара), е била тематика на книга от 45 страници, издадена скрито от Лувъра, която по този начин и не е видяла бял свят, оповестява уеб сайтът Artnet. Музеят е отпечатал книгата за картината на Леонардо и я отдръпнал дни преди откриването на експозицията си по случай 500-годишнината от гибелта на ренесансовия гений миналия октомври, когато стана ясно, че притежателят на Salvator Mundi няма да разреши картината да бъде включена в изложбата.
Според представител на музея, книгата е била „ план при положение, че успеем да осигурим наличието на картината в Лувъра. Тъй като това не се случи, тя няма да бъда оповестена ”. Книгата обаче въпреки всичко е била публикувана и отпечатана благодарение на парижкото издателство Editions Hazan.
Изданието показва резултатите от нов теоретичен разбор, извършен от Центъра за проучвания и реституция на музеите на Франция (C2RMF) през 2018 г. „ Леонардо да Винчи: Салватор Мунди “ е в съавторство с куратора на Лувъра Венсан Дельовин и Мириам Евено и Елизабет Раво от C2RMF. Вероятно е била готова да помогне за приемането на най-скъпата картина на света за една от най-амбициозните експозиции на Лувъра. Но, както знаем, в последния миг собственикът отказа да я даде.
Седмици по-късно, заради недовиждане, няколко екземпляра от книгата са се появили за малко в книжарницата на Лувъра сред купчина каталози от изложения на Леонардо. Това е доста смущаващо за музея, чиято публично декларирана политика е „ не разясняваме произведения от частни сбирки, в случай че не са изложени в музея “, съгласно неговия представител.
Книгата се състои от няколко раздела, изследващи всички съществуващи теории към (според някои експерти спорно) определянето на авторството, произхода ѝ, както и нови научни данни. Специалистите се изричат в интерес на мнението, че това е оригинал на Да Винчи, само че извеждат заключенията си внимателно.
Разглеждайки „ Спасителят на света ” в подтекста на подробните изследвания на притежаваните от Лувъра шедьоври “Св. Ана ” (от 1503-19) „ Мона Лиза ” (от 1503-19) и „ Йоан Кръстител ” (от 1508), те декларират, че тяхното проучване „ наподобява демонстрира, че картината е работа на Леонардо “. Аргументират се с потреблението на стъклен прахуляк в пластовете багра (практика, която Леонардо употребява, въпреки и не постоянно, само че с времето все по-често - вероятно като изсушаващ агент) и „ забележителната приложимост на вермилион в сенките и косата “, които „ вършат евентуално картината да е достоверна, от втория милански интервал на Леонардо (1506-1513), откакто рисува Йоан Кръстител ”.
Диана Модестини, която усърдно възвърне “Спасителят на света ” преди продажбата му на търг на “Кристис ” през 2017 година, удостоверява съществуването на изданието. Според Модестини новите проучвания не разкриват нищо, което тя към този момент не е знаела, като се изключи проучването на ореховия панел, което демонстрира, че дъската е пристигнала от центъра на дървото, а не покрай външната страна на ствола.
Секретността към книгата и опитът да бъдат прикрити следите й са жалки, споделя Модестини. „ Разбира се, бих желала да проуча новите цифрови изображения с висока резолюция “, споделя тя. „ Мисля, че познавам тази картина по-добре от всеки различен и моят принос може да е потребен при интерпретирането на новите сканирания. Това приказва директно за значимостта от шерването на информация с по-голямата общественост от учени ”.
В някои случаи образната диагностика може да промени или доста да способства за разбирането ни за това по какъв начин е основано обещано произведение. Поради високите разноски за оборудването и изчислителна мощност, нужна за обработка на данните обаче, единствено няколко музея и реставраторски ателиета са в положение да учат картини с тези нови способи.
Според представител на музея, книгата е била „ план при положение, че успеем да осигурим наличието на картината в Лувъра. Тъй като това не се случи, тя няма да бъда оповестена ”. Книгата обаче въпреки всичко е била публикувана и отпечатана благодарение на парижкото издателство Editions Hazan.
Изданието показва резултатите от нов теоретичен разбор, извършен от Центъра за проучвания и реституция на музеите на Франция (C2RMF) през 2018 г. „ Леонардо да Винчи: Салватор Мунди “ е в съавторство с куратора на Лувъра Венсан Дельовин и Мириам Евено и Елизабет Раво от C2RMF. Вероятно е била готова да помогне за приемането на най-скъпата картина на света за една от най-амбициозните експозиции на Лувъра. Но, както знаем, в последния миг собственикът отказа да я даде.
Седмици по-късно, заради недовиждане, няколко екземпляра от книгата са се появили за малко в книжарницата на Лувъра сред купчина каталози от изложения на Леонардо. Това е доста смущаващо за музея, чиято публично декларирана политика е „ не разясняваме произведения от частни сбирки, в случай че не са изложени в музея “, съгласно неговия представител.
Книгата се състои от няколко раздела, изследващи всички съществуващи теории към (според някои експерти спорно) определянето на авторството, произхода ѝ, както и нови научни данни. Специалистите се изричат в интерес на мнението, че това е оригинал на Да Винчи, само че извеждат заключенията си внимателно.
Разглеждайки „ Спасителят на света ” в подтекста на подробните изследвания на притежаваните от Лувъра шедьоври “Св. Ана ” (от 1503-19) „ Мона Лиза ” (от 1503-19) и „ Йоан Кръстител ” (от 1508), те декларират, че тяхното проучване „ наподобява демонстрира, че картината е работа на Леонардо “. Аргументират се с потреблението на стъклен прахуляк в пластовете багра (практика, която Леонардо употребява, въпреки и не постоянно, само че с времето все по-често - вероятно като изсушаващ агент) и „ забележителната приложимост на вермилион в сенките и косата “, които „ вършат евентуално картината да е достоверна, от втория милански интервал на Леонардо (1506-1513), откакто рисува Йоан Кръстител ”.
Диана Модестини, която усърдно възвърне “Спасителят на света ” преди продажбата му на търг на “Кристис ” през 2017 година, удостоверява съществуването на изданието. Според Модестини новите проучвания не разкриват нищо, което тя към този момент не е знаела, като се изключи проучването на ореховия панел, което демонстрира, че дъската е пристигнала от центъра на дървото, а не покрай външната страна на ствола.
Секретността към книгата и опитът да бъдат прикрити следите й са жалки, споделя Модестини. „ Разбира се, бих желала да проуча новите цифрови изображения с висока резолюция “, споделя тя. „ Мисля, че познавам тази картина по-добре от всеки различен и моят принос може да е потребен при интерпретирането на новите сканирания. Това приказва директно за значимостта от шерването на информация с по-голямата общественост от учени ”.
В някои случаи образната диагностика може да промени или доста да способства за разбирането ни за това по какъв начин е основано обещано произведение. Поради високите разноски за оборудването и изчислителна мощност, нужна за обработка на данните обаче, единствено няколко музея и реставраторски ателиета са в положение да учат картини с тези нови способи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ